...От ден на ден по-лошо става!
Обичай стар,вековно право
изплъзва се от нашта власт.
Преди с дъха отлиташе душата
и като мишка в тъмнината
я сграбчвах в ноктите си аз.
Сега надменно тя се бави,
не иска никак да остави
задушния и тесен кът
на своята гнуснава плът.
Накрай стихиите враждебни слепешком
прогонват я из тоя тленен дом.
Главата блъскам си,
но вечно питам пак:отде излиза тя-кога и как?
Тъй бързо вече не мори смъртта,
дори незнам дали настъпва тя.
С любов се взирам аз в тела студени,
а трепват в миг-отново съживени...