-Мармаладът е много хубав-каза Царицата.
-И да е,не ми трябва.Във всеки случай не днес.
-Не можеш да получиш днес,даже ако искаш-отвърна царицата.-Правилото е:мармалад утре и мармалад вчера,никога-мармалад днес.
-Все някой път ще дойде и "мармалад днес"-забеляза Алиса.
-Никога!-каза Царицата.-Аз ти казах:мармалад на другия ден.Днес не е другия ден,знаеш.
-Не ви разбирам-каза Алиса.-Ужасно е объркано.
-Така е,когато човек живее на опаки-отвърна мило Царицата.-Отначало винаги се чувстваш малко замаяна.
-Да живея на опаки ли?-повтори крайно учудена Алиса.-Никога не бях чувала подобно нещо!
-Но в това има едно голямо предимство-продължи Царицата:-паметта на човека работи в две посоки.
-Аз знам положително.че моята памет работи в една посока-забеляза Алиса.-Немога да си спомня нещата преди те да се случат.
-Много бедна памет имаш,щом работи само назад-забеляза Царицата.
-А вие какви неща си спомняте най-добре?-се реши да запита Алиса.
-О,нещата,които са станали по-идущата седмица-отговори безгрижно Царицата.-Например-продължи тя,като залепи широко парче лейкопласт на пръста си-да вземем случая с царския пратеник.Сега той е в затвора понеже е наказан.А делото ще започне чак идущата сряда и,разбира се,престъплението ще дойде най-накрая.
-Ами ако не извърши престъплението?-рече Алиса.
-Така би било най-добре-отвърна Царицата,като завърза върху лейкопласта около пръста си едно парченце панделка.
Алиса разбра,че това неможе да се отрече.
-Разбира се,така ще бъде най-добре-каза тя-Но още по-добре щеше да е,ако не го наказват за нищо!
-Тука във всеки случай ти грешиш-каза Царицата.-Тебе наказвали ли са те някога?
-Само за провинения!-отвърна Алиса.
-И след наказанието си ставала винаги по-д0бра,знам!-извика тържествуваща Царицата.
-Да,но аз съм извършвала онези неща за който съм била наказвана!Там е цялата разлика!
-Но ако не ги беше направила,щеше да е още по-добре!-каза Царицата.По-добре и по-добре и по-добре!-Гласът й се издигаше с всяко "по-добре",така че накрая тя просто изпищя.
Алиса беше започнала да казва "Тук има някаква грешка...",но Царицата се разписка така силно,че момиченцето остави изречението си недовършено.
-Ох!Ох!Ох!-викаше Царицата и тръскаше ръката си така силно,сякаш искаше да я откъсне.-Потече ми кръв от пръста!Ох!Ох!Ох!
Викове й приличаха на писъка на параходна свирка и Алиса си запуши ушите с двете ръце.
-Какво ви стана?-запита тя,щом разбра,че гласа и вече може да се чуе.-Пръста ли си убодохте?
-Не съм го убола още-отвъна Царицата,-но скоро ще го убода..Ох!Ох!Ох!
-Кога очаквате да стане това?-запита Алиса,като усещаше голямо желание д асе разсмее.
-Щом започна да си оправям пак шала-промърмори нещастната Царица,-брошката ще се разкопчее и ще ме убоде...Ох!Ох!Ох!-Докато тя разказваше последните думи,брошката наистина се разкопча,Царицата я грабна и се опита да я затвори.
-Внимавайте!-извика Алиса-Държите я лошо!
Тя хвана брошката но вече беше късно.Иглата се изплъзна и се заби в пръста на Царицата.
-Това е за да се обясни защо ми потече кръв от пръста.-каза тя усмихнато-Сега вече знаеш как се случват нещата у нас.
-Но защо не викате сега?-попита Алиса,като вдигна ръце,готова да си запуши пак ушите.
-Че защо,аз вече виках,колкото трябваше.Каква полза има да продължавам да викам?